Новини

Година

22 Май 2017
"От питлейна": Когато Ф1 и Инди 500 се срещнаха за първи път

В духа на Алонсо


В духа на огромната стъпка, която Фернандо Алонсо направи, отписвайки един от най-бляскавите кръгове на Формула 1 за такъв от американските автомобилни серии Индикар, се връщаме повече от половин век назад, за да разкажем как двата шампионата се преплетоха за първи път.

Индианаполис 500, Гран При на Монако и 24-те часа на "Льо Ман" са трите състезания, които могат да донесат огромен престиж на пилот - този, в който се е прицелил и Алонсо. Единственият, който е ставал победител и в трите, е Греъм Хил, спечелвайки и т.нар. Triple Crown.

Новото ръководство на Макларън, което каза "довиждане" на Рон Денис и неговите хора, тази година ще направи "демо" завръщане на овалната писта. Оранжевият състезателен автомобил има дълга история на състезанието в Индианаполис, а ръководството на Макларън предостави състезателно място на Алонсо чрез сътрудничеството си с Аndretti Autosport.

Формула 1 и Инди 500 са два доста различни свята, които обаче ще обединят милиони фенове от двете страни на океана в един и същи ден - 28 май.

През юни 1957 година - преди цели 60 години, десетима състезатели от Индианаполис 500 за първи път напускат дома си и идват в Европа за необичайното за тях състезание на италианското трасе "Монца". Познато като "Състезанието между два свята", това е първият път, когато пътищата на Формула 1 и Индикар се срещат.

Формула 1 в крайна сметка застава до северноамериканските болиди в миналото, като европейски конструктори вече са печелили на няколко пъти в Инди 500. Италианците имат може би най-големите успехи като Maserati триумфират през 1939 и 1940 година, а 12 години по-късно Ferrari влизат със заводски екип в шампионата.

Първото състезание между Формула 1 и Инди 500 е отчасти разочароващо заради липсата на подкрепа от европейска страна - в голяма степен, защото тогава пилотите на Формула 1 не харесват стила на овалната писта "Монца". Ферари се отказват преди състезанието, а след това предоставят автомобил единствено на Жан Бера. Maserati следват техния пример, позовавайки се на липсата на безопасност. Единственият негативен отзвук от идването на Инди 500 в Европа всъщност не е от щаба на Формула 1, а на Световния шампионат със спортни автомобили.

500-те мили са намалени на 166, или иначе казано - три серии от по 62 обиколки, а причината е липсата на надеждност у гумите. Първите две серии са спечелени от американеца Джими Браян, а последната - от бившият победител Трой Рътман. Победителят в този експеримент е Браян.

С леко извиване на ръцете и обещание за торба пари двата италианските топ отбора пробват и втори път в състезанието през юни 1958 година, полагайки огромни усилия. Ferrari участват с три автомобила, а Maserati се доверяват на Стърлинг Мос, чийто автомобил за първи път в историята на автомобилните състезания е оцветен в цветовете на компания за сладолед. За повече зрелище идват и елегантните Jaguar автомобили от "Льо Ман", както и световният шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо, който този път сяда в Индикар болид. В американския контингент пък се намират трима мъже, които имат потенциала за победа на име Роджър Уод (1959 и 1962), Джим Ратман (1960) и обещаващият младеж Фойт (1961, 1964, 1967 и 1977).

Това е първото състезание, което оправдава интереса и отговаря на очакванията в Европа. Доминират американските автомобили, а Ратман печели и трите серии със същото шаси, с което предната година Трой Рътман е бил най-бърз в последната серия, но остава победен от Браян. Проблем с двигателя пък отказаха Фанджо в борбата му за нов връх преждевременно.

Събитието има по-добър успех в сравнение с предходната година от гледна точка на организация и интерес, но не и от финансов план. В следващите години европейските отбори, които проявяват интерес към Инди 500, трябва да пътуват до Щатите, а в това число влизат отбори като McLaren, Cooper, Lotus и Brabham.

Снимки: McLaren

Прочетена: 4054

КОМЕНТАРИ