База на отбора: Уокинг (Великобритания)
Адрес:
McLaren International Ltd.
McLaren Technology Centre
Chertsey Road
Woking GU21 5JY
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Дженсън Бътън
- Люис Хамилтън
Тест-пилоти:
- Гари Пафет
Шеф на отбора: Мартин Уитмарш
Спортен директор на Мерцедес-Бенц: Норберт Хауг
Генерален мениджър: Джонатан Нийл
Технически директор: Пади Лоу
Шеф дизайнер: Андрю Бейли
Шеф на отдел "Аеродинамика": Джон Илей
Шеф на отдел "Двигатели": Аксел Уендорф
Шеф на отдел "Механика": Джон Сътън
Мениджър: Саймън Робертс
Състезателен инженер на Люис Хамилтън: Анди Латъм
Състезателен инженер на  Дженсън Бътън: Якоб Андреасен
Акционери и собственици: Мансур Ойех, Рон Денис

Шаси: MP4-25 - карбон направен от Макларън Дължина: 5000 мм Широчина: 1800 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Макларън/Кони Тегло: 620 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Akebono Масло: Mobil 1 Гориво: Mobil 1 Джанти: Enkei Гуми: Бриджстоун

Двигател: Мерцедес-Бенц V8 FO 108X - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана Обороти: Ограничени на 18 000 об/мин. 

Дебют във Формула 1: 1966 г. Гран при на Монако (Монте Карло)
Участия: 666
Победи: 164
Първа победа: Гран при на Белгия (Спа) - Брус Макларън (09.06.1968 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 436
Пол-позишъни: 145
Първи пол-позишън: Гран при на Канада (Моспорт парк) - Питър Ревсън (19.09.1972 г.)
Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 136
Титли при пилотите: 12
Титли при конструкторите: 8
Най-добро крайно класиране в първенството: 1
Световни шампиони със 156 точки (1998)
Световни шампиони със 139 точки (1991)
Световни шампиони със 121 точки (1990)
Световни шампиони със 141 точки (1989)
Световни шампиони със 199 точки (1988)
Световни шампиони с 90 точки (1985)
Световни шампиони със 144 точки (1984)
Световни шампиони със 73 точки (1974)
Точки: 3374,5
Първа точка/и: 6-то място в Гран при на Великобритания (Брандс Хеч) - Брус Макларън (16.07.1966 г.) - 1 точка
Бюджет: 220 милиона долара
Служители: 950 (700 през 2007 г.)
Официален уеб сайт: www.mclaren.com

Основателят на отбора Макларън - Брус Mакларън (снимка 1), е роден на 30 август 1937 година в Оуклънд, Нова Зеландия. Той започва да се състезава в родината си в средата на 50-те години, а през 1958 година се включва във Формула 2 в Европа. В следващата година следва дебютът му във Формула 1 в тима на Купър, като в края на сезона вече редовно печели точки за своя тим, а в последното състезание дори взима първата си победа. През 1960 година се състезава заедно с Джак Брабъм, а след като Брабъм напуска отбора, той се превръща в негов лидер. Следват няколко по-слаби сезона, след което Макларън се решава да основе свой собствен отбор. Така той създава своя тим Брус Макларън Мотор Рейсинг и започва да прави свои автомобили.

Първият болид за Формула 1 е разработен през 1966 година с помощта на инженера Робин Хърд в първата година на налагането на 3-литровите двигатели във Формула 1. Използваните от тима на Макларън двигатели обаче са не толкова мощните Форд V8 и Serenissima V8. Първата си точка отборът печели в същата година в състезанието за Гран при на Великобритания, когато тимът завършва на шесто място. Разработеният от Хърд M7, който използва двигател Форд Косуърт DFV пък печели „Състезанието на шампионите" и по този начин и първата победа за Макларън. През 1968 година Макларън убеждава своя приятел и световен шампион Денис Хълм да се присъедини към него и двамата се борят за титлата във Формула 1. В крайна сметка обаче тя става притежание на Греъм Хил. Двамата се състезават и в сериите CanAm, където имат доста по-голям успех, но при трагичен инцидент по време на тестове в Гудууд Брус Макларън загива през 1970 година.

Отборът му обаче продължава да се развива и въпреки че М7 e много добър, новият болид М23 прави Макларън наистина известни във Формула 1. С него през 1973 година Денис Хълм и Питър Ревсън печелят три състезания, а година по-късно тимът печели титлата при конструкторите, след като Емерсон Фитипалди се включва към отбора. Титлата обаче не може да бъде защитена, защото през следващата година Ники Лауда я печели за Ферари. През 1976 година Фитипалди напуска отбора и е заменен от Джеймс Хънт (снимка 2), който след един драматичен сезон печели титлата на пистата „Фуджи" с едва една точка преднина. Титлата при конструкторите обаче остава за Ферари. През 1977 година Хънт печели три нови победи с Макларън, но отборът започва да изостава от конкурентите си.

Успехът се връща през 1984 година, когато шефът на тима Теди Майер продава част от отбора на Рон Денис, като впоследствие той заедно с дизайнера Джон Барнард създават една от класиките във Формула 1 - MP4, първата кола с карбонов монокок. През 1983 година отборът се справя много трудно в борбата срещу новите турбо мотори, но дебютът на новия Макларън-TAG е многообещаващ. През 1984 година Денис привлича Ален Прост, а след завръщането на Ники Лауда през 1982 година тимът разполага с нужния потенциал. В първата си съвместна година Прост и Лауда доминират, като Прост печели седем победи, Лауда - пет, като накрая на сезона триумфира с титлата с половин точка пред съотборника си. През следващия сезон Прост е на върха, като печели при пилотите и носи на Макларън титлата при конструкторите, а през 1986 година отново Прост триумфира с титлата.

През 1988 година Макларън събира в отбора си Ален Прост и Аертон Сена (снимка 3), които се състезават с новия MP4/4, с мотори на Хонда. Тимът доминира през този сезон, като печели 15 от общо 16 състезания. Сена печели титлата, Макларън е убедително на първо място при конструкторите, а с следващата година Прост е на върха, докато Макларън отново печели при конструкторите. Отношенията между двамата съотборници обаче не са особено добри и в края на годината Прост преминава във Ферари. В следващите две години Сена и Макларън печелят шампионските титли, но през 1992 година Хонда се оттегля от отбора и той започва да се състезава с двигатели на Форд. През 1993 година Сена печели още пет победи, преди да премине в Уилямс.

През 1994 година Макларън използва мотори на Пежо, като следва катастрофален сезон без победи, а от следващата година започва дългосрочно партньорство с Мерцедес. Следващите две години обаче остават без особени успехи, като едва през 1997 година Дейвид Култард носи на Макларън победа - в Австралия. Шотландецът триумфира и в Италия, а при финала на сезона в Херес първата си победа взима и Мика Хакинен.

През 1998 година Макларън отново е доминиращият отбор, като от самото начало на сезона Хакинен и Култард се представят най-силно и печелят пет от първите шест състезания. Ферари и Михаел Шумахер се борят до края, но в крайна сметка Макларън се справя и печели титлата и при конструкторите, и при пилотите. Сезон 1999 години е белязан от непостоянство, като въпреки че Мика Хакинен печели втора поредна титла, Ферари триумфира в подреждането при конструкторите.

От 2000 година започва доминацията на Ферари, а Макларън трябва да се бори с ненадеждността на своя болид. Култард печели второ място в Бразилия, но впоследствие е дисквалифициран. Въпреки че Култард прави всичко възможно да се бори със Шумахер през 2001 година, в крайна сметка трябва да се задоволи с второто място при пилотите. След разочароващия сезон Мика Хакинен обявява, че през 2002 година няма да се състезава във Формула 1 и е заменен от сънародника си Кими Райконен.

През следващата година тимът пада с още едно място в класирането при конструкторите и остава трети след Ферари и Уилямс. През 2003 година Райконен и Култард са принудени да се състезават с модифицирана версия на MP4/17, тъй като новата кола не е готова до началото на сезона. Въпреки проблемите Райконен се нарежда на второ място при пилотите, а Макларън остава трети при конструкторите.

През първата половина на 2004 година Макларън се представя слабо, но в края на сезона нещата се обръщат и тимът отново е сред най-бързите на пистата, като Райконен печели състезанието за Гран При на Белгия. Сезон 2005, в който в тима е привлечен и Хуан Пабло Монтоя, започва бавно за Макларън, но след състезанието на "Имола" отборът е в състояние да се бори за победата. На "Имола" Райконен получава повреда в автомобила, но печели следващите две състезания - в Испания и Монте Карло. Отново заради технически повреди финландецът отпада на "Нюрбургринг", след като води в последната обиколка, но се завръща с победа още на следващото състезание - в Канада.

Междувременно Райконен страда от многото повреди в двигателя по време на тренировки, като във Франция, Великобритания и Италия е принуден да стартира 10 места по-назад по тази причина. В Германия пък отпада с нова повреда в двигателя, след като е начело на колоната. Силни победи в Унгария, Турция, Белгия и Япония обаче му носят второто място при пилотите. Макларън губи титлата при конструкторите срещу Рено с девет точки.

Преди началото на сезон 2006 Макларън губи дизайнера си Ейдриън Нюи, който отива в тима на Ред Бул и въпреки че тестовете са многообещаващи, за първи път от едно десетилетие насам Макларън остава без победа в шампионата. Райконен редовно влиза в тройката и завършва сезона на пето място при пилотите. Хуан-Пабло Монтоя се представя по-слабо от финландеца и след състезанието за Гран при на САЩ обявява, че се оттегля от Формула 1 и през 2007 година ще се състезава в сериите НАСКАР в Америка. Тимът решава да го замени още в средата на сезона с Педро де ла Роса. Сезона Макларън завършва на трето място при конструкторите.

Сезон 2007 е пълен с емоции и събития за тима на Макларън-Мерцедес. Годината минава под знака на съперничеството на "Сребърните стрели" с Ферари в борбата за титлата, но също така и при все по-увеличаващата се борба вътре в тима мевду двамата пилоти. В лицето на дебютанта Люис Хамилтън отборът открива един блестящ пилот, който впечатлява всички специалисти с деветте си поредни качвания на почетната стълбичка в първите си девет състезания във Формула 1, както и четирите си победи през сезона, което го прави основен фаворит за световната титла до самия край на шампионата. Въпреки първоначално демонстрираното добро отношение между Хамилтън и съотборника му Фернандо Алонсо обаче, конфликтът между двамата се изостря и се превръща в ожесточена борба за титлата. Двукратният световен шампион не отстъпва на младия си съотборник и със също четири победи се очаква двамата да решат съдбата на титлата помежду си в последното състезание за сезона - в Бразилия, там обаче след нещастно стечение на обстоятелствата за "Сребърните стрели" Хамилтън завършва седми, Алонсо - втори, и така титлата остава за Кими Райконен.

Освен отличието при пилотите Макларън губи и това при конструкторите, въпреки че има солидна преднина пред тима на Ферари. През лятото избухва може би най-големият скандал в историята на Формула 1, при което отборът на Макларън е обвинен в промишлен шпионаж. Първоначално ФИА обявява Макларън за виновни, без да наложи санкции, но през септември Световният автомобилен съвет на ФИА отнема всички точки на Макларън и след Гран при на Белгия и двойната победата на Райконен и Маса Ферари са обявени за световни шампиони. Веднага след края на сезона, след серия от разправии и открита неприязън Макларън се разделя с Фернандо Алонсо и неговото място до Люис Хамилтън през 2008 година ще бъде заето от финландеца Хейки Ковалайнен. 

През 2008 година към Хамилтън се присъедини бившият вече пилот на Рено Хейки Ковалайнен, като финландецът започна сезона много добре и си осигури първата победа в Унгария. Хамилтън пък бе наказан заради различни инциденти в Канада, Франция, Белгия и се замеси в няколко скандала. Хамилтън от своя страна си осигури пет победи през целия сезон, но битката с пилота на Ферари Фелипе Маса се реши едва в последната обиколка на последното състезание за сезона в Бразилия. Люис успя да задмине в последния завой, Тимо Глок. Така британецът си осигури петото място и шампионската титла. През 2009 година, болидът на Хамилтън ще носи номер 1, а дългогодишният директор на отбора Рон Денис отстъпи позицията си на Мартин Уитмарш.

Представянето на болида на Макларън МР4-24 през 2009 г. бе засенчено от друга голяма новина - напускането на Рон Денис. Човекът, който бе начело на тима от Уокинг и разполагаше с пилоти като Ники Лауда, Ален Прост, Аертон Сена, Мика Хакинен и Люис Хамилтън преотстъпи поста си на Мартин Уитмарш.

Той от своя страна започна ролята си като лидер на Макларън с грандиозен скандал и слаб болид. Още на тестовете се предполагаше, че МР4-24 не е много бърз, но в Австралия по време на квалификацията истината лъсна. Колата бе отчайващо бавна. Това обаче бе само началото. В Австралия се разрази и така наречения лъжлив скандал. Тогава Хамилтън пропусна пред себе си Ярно Трули по време на период с кола за сигурност, а след това го набеди пред стюардите, че не е имал в предвид да го пропуска и Ярно го е изпреварил. Така Люис стана трети и като че ли не всичко бе изгубено. Само няколко дни след финала на състезанието обаче истината излезе наяве след като ФИА прослуша записите от радио комуникацията между Хамилтън и бокса. Този скандал коства работата на спортния директор на Макларън Дейв Раян, който бе набеден за инициатор на идеята. 

Нещата не се оправиха с края на тази срамна история. Уитмарш и компания трябваше да почакат до Гран при на Унгария, за да могат  да се зарадват на първата победа за сезона. Донесе я Люис Хамилтън. Макларън засилиха темпото си и се върнаха отново в челните редици. В Сингапур Хамилтън успя да спечели още една победа за екипа си. В крайна сметка Макларън успяха да победят Ферари в надпреварата за третото място в шампионата при конструкторите. 22-те точки на Ковалайнен обаче нямаше как да му осигурят място в тима от Уокинг за 2010 година. Той бе освободен, а на негово място в отбора пристигна шампионът за 2009 година Дженсън Бътън. Така за втора поредна година, болидът на Макларън ще носи номер 1 на носа си.